20 години мечти, накрая – сълзи на щастие: домът на армейците отново е отворен
Публикувано: · БГ Футбол · 2 мин. четене
Само два дни минаха от официалното пускане на обновения стадион „Българска армия“, а емоцията сред червените фенове все още не утихва. И защо би – само истинските привърженици знаят колко дълъг и изтощителен път е водил до празника на 31 октомври 2026 г.
Първата визия за нов дом на „армейците“ датира отпреди повече от две десетилетия – през 2005-а тогавашният собственик Васил Божков събра пресата и на показ разходи гостуващите журналисти из кварталите „Червено знаме“ и „Българска армия“, раздавайки дискове с проекта. Има и повече от 20 години спортен стаж, а тогавашният млад репортер с отговорност за школата помни детайлно събитието. Следваха обещания и при управлението на Александър Томов, при „Титан“, както и с Гриша Ганчев. Само че всички идеи се ограничиха с декларации – по-скоро илюзии, отколкото реални планове. Президентите и инвеститорите се редуваха един след друг, но надеждата на феновете не гаснеше. Организираха се множество протести заради съоръженията, преживяни бяха и върхове, и дълбоки падения. И накрая – 2026-а, годината, в която червените души се прибраха у дома.
Всяко първо посещение на старата „Българска армия“ е незабравимо. Авторът на тези редове се изстрелвал толкова бързо по стълбите към трибуните, че баща му дори изгубил проследилото го око. Съботата обаче беше съвсем различна – нямаше за какво да се бърза. Изкачването беше бавно, с удоволствие, на всяка крачка. Дълбок дъх и... очите се наляхоха със сълзи. Хората разказват, че в ключови моменти животът на човек се прокарва като кинолента пред погледа му. Точно това стана – мигове и сцени от „Армията“ през годините: училищни срещи, студентски дни, разговори с футболисти на пистата, двубои от сектор А... и накрая съботата. Всеки друг присъстващ вероятно е изживял сходно. Отпред стояше семейство с тригодишно момиченце, откъм гръб – мъж на седемдесет и пет.
Никаква фотография, никакъв видеозапис или изречение не могат да предадат онова, което всеки от нас усети онази нощ на легендарния терен. Някои посетители така и не уловиха заряда и мощта на червената общност, изпълнила трибуните до пръсване. Но и без това – чувството няма да изчезне с първия двубой. То тепърва се разгаря. И ще стигне до всеки, който го пожела, рано или късно.