Рибарски откровено: идолът ми Трифон Иванов, уроците от Ферарио Спасов и мисли за „Академия БФС“
Публикувано: · Национални отбори · 3 мин. четене
В официалния подкаст на Българския футболен съюз временно ръководещият националния отбор Атанас Рибарски припомни любопитни епизоди от своя път като футболист и треньор — от детското възхищение към Трифон Иванов, през травмата в главата, сложила край на състезателната му кариера, до напътствията на Ферарио Спасов.
Специалистът, поел селекцията през октомври, описа и как започна вратарската му_TRANSFORM тук — не, всъщност те преквалифицираха като защитник.
„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомня си той.
„Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3“, отговори той на въпроса за идола си.
Специална част от разговора бе посветена на починалия Ферарио Спасов. Двамата са работили заедно в Берое, където тогавашният млад наставник получава знания, чието значение разбира едва години по-късно.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, припомня си Рибарски.
Още тогава Спасов му разкрива колко са важни връзките в отбора и нещата, които остават скрити за хората извън съблекалнята.
„Преди 10–12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав. Той запазваше невероятно спокойствие, независимо колко трудна беше ситуацията.“
Наставникът разказа и емоционален епизод, илюстриращ характера на именития специалист.
„Два дни преди един мач имахме страшно много проблеми – контузени, наказани футболисти, а в един момент докторът дойде и съобщи, че още двама са с температура. Казах си, че нямаме правилен ход. Тогава Ферарио ме погледна с невъобразимо спокойствие и каза: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“
„Всички се засмяхме. Обещах му, че ще отидем. За съжаление, така и не остана време – от мач на мач, от тренировка на тренировка. Светла му памет“, допълва той.
Рибарски говори и за бъдещето на българския футбол, споделяйки мнението си за проекта „Академия БФС“, който обединява момчета, родени през 2013 година, от цялата страна. Децата пребивават и тренират в базата в Бояна, като учат в 57-о спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца. В началото имаше известен скептицизъм, но уникалното е, че целият процес беше документиран и хората ще могат да видят как се дава шанс на таланти, включително от населени места, в които дори няма футболни отбори“, коментира той.
Пълният разговор с Атанас Рибарски, с още истории от кариерата му като футболист и треньор, е наличен в официалния подкаст на Българския футболен съюз.